Прокурор описва Перник в дървена книга

Пернишкият прокурор Николай Цветков има уникално хоби. Хваща длетото веднага след като захвърли тогата на държавен обвинител и вае бижута и пластики. Бори стреса с дървени икони, бягайки от всекидневните си срещи с лошото и грозното у хората. Реди мъниста всяка свободна минута. Сега Цветков обмисля да опише Перник в дървена книга.

"Така се зареждам с енергия. Дървото е връзката ми с живота", обяснява чудатото си хоби магистратът. Малцина от колегите му знаят за неговия скрит талант. Още по-малко прокурори подозират, че стриктните пазачи на законите могат да развихрят въображение в изкуството.

"Май си осигурих нова професия след пенсионирането", шеговито подхвърля обвинителят, който има пред себе си още доста години в съдебната зала. "Виждам се остарял в Родопите с парче дърво в ръце", размечтава се юристът. Всяко лято той е на язовир "Батак" и е категоричен, че ще се засели там. Пленен е от спокойствието и божествената природа. Там иска да вае своите пластики и да се развива като дърворезбар. Иначе признава, че е самоук талант. Никога не е наблюдавал работата на майсторите, няма и идея как по книга се обработва материалът. Има си собствени правила, резултатът от които е учудващо добър. "Приложници са купували мои пластики, опитвали са се и акъл да ми дават, но аз си знам моето", разказва прокурорът.

Първата си творба направил като студент по право в София през 1986 г. Пред общежитието случайно намерил парче от липа, паднало до входа. Заиграл се с джобно ножче и в ръцете му се родила човешка глава. "Подсъзнателно може би издялках образ на възрастен мъж. После му придадох мъдро изражение и го кръстих "Старият рибар". Не ме питай защо. Нямам спомен", разказва Николай. Дотогава само теоретично се прехласвал по резбата, запален още като студент в Благоевград. Там се обучавал за културно-просветен кадър, преди да запише право. Окуражен, академичният младеж се захванал с дървени бижута и маски. Трябвали му пари. Готвел дипломната си работа, съпругата му също била студентка, а трябвало да хранят и малкия си син. Постъпил съвсем практично, отчитайки търсенето на пазара. Първите си обеци продал за крупната по онова време сума от 40 лева, заставайки до майсторите приложници в градинката на "Кристал". После започнал да ниже гердани и да прави маски за чужденци. Така семейството оцеляло в трудния преход от учение към професионална реализация.

Обличайки прокурорската тога, Николай поизоставил хобито си, но от няколко месеца отново се е заел с инат да развива таланта си.

Напоследък обвинителят жъне успехи най-вече с бижутата си. Негови творения се продават по щандовете в Перник и София. Сега се е запалил по керамиката. Не гони печалби, защото си има стабилна прокурорска заплата. Стига му да покрие разходите за материала.

Мечтае да изографиса манастир

Дървен Икар със стопено от слънцето крило е любимата пластика на Цветков. Най-много душа обаче самобитният майстор влага в иконите. Не знае каноните на иконописта. Вае ги по свое усещане и емоция. Гордее се със своята "Богородица с Младенеца". "Лицето й е най-одухотвореното нещо, което съм правил", твърди авторът. Иначе не работи по рисунки. Вижда изображение в черква или манастир и го пренася върху дървото. "Трябва да възприемаш всичко триизмерно и да работиш внимателно като хирург. Дори и малките грешки са непоправими, защото материалът вече е наранен", обяснява прокурорът. И допълва: "Трябва вяра и сърце за тази работа, но не съм фанатично вярващ."

Творческата мечта на Николай е да направи истински иконостас. Твърди, че е изучил добре българските школи, знае задължителните изисквания и може да се съобрази с всеки един от стиловете.

Описва Перник в дървена книга

Цветков обмисля да опише родния си град в дървена книга. Идеята му е уникатът да е от четири "листа", закрепени със специален механизъм, който също е измислил. Върху страниците ще изобрази крепостта "Кракра" и славния болярин Кракра Пернишки, емблематичните рудници, работниците в металургията и красивите сгради. "Зарекъл съм се да се захвана сериозно с работата по това творение", казва обвинителят и обещава да го даде като подарък за кметския кабинет.

Анна Георгиева