Антоанета Георгиева: Работата на кмета е отказ от личното аз

Антоанета Георгиева беше кмет на Община Перник от ноември 2003г. до октомври 2007г. Родена е в Перник. Зодия - Дева. Майка й е учителка, а баща й - ел.техник. Тя е завършила софийския Химико-технологичен институт. Работила е като учител и технолог. По време на управлението на Костов, Антоанета Георгиева беше за около две години областен управител. В СДС тя членува от 1995г, но в полотическата си кариера бързо израства до общински и областен председател на партията. С избирането й за кмет в много оспорвана борба с кандидата на БСП, продължило и със съдебни спорове след заемането на поста, тя подаде отставка от лидерското място в СДС-Перник. Беше зам.председател на Асоцията на демократичните градове и региони, която обединява кметове, председатели на ОбС и съветници от дясното политическо пространство. Георгиева председателства и българската секция на Фондацията на европейските карнавални градове. От ноември 2007г. Е зам. Председател на ОбС-Перник и представител

Преди да влезе в политиката, когато е била нормална жена - по собствените й думи, Антоанета е обичала да ръкоделсва. Да шие и да плете и било едно от най-приятните занимания за нея. За домакинската работа тя признава, че може да изчисти всичко по света, но ако трябва да сготви, по-добре е да си умре гладна.

Семейна е. Има дъщеря Мария, която завърши пернишката езикова гимназия.

Източно-православна християнака. За себе си казва, че е приела източно-православната религия като философия на живот, а не като суеверие.

В живота най-много държа на ... това, детето ми да расте в свободна България и да се докаже като способен и талантлив човек.

Спазвам правилото ... не работя по правила, макар че държа в живота да ги има.

Най-важното нещо, което съм научила е ... когато вярваш в нещо, искрено желаеш да го постигнеш и се трудиш последователно без да се предаваш, винаги успяваш.

Обичам работата си, защото ... макар че не мога да реша всички проблеми, винаги има един човек, който идва и ми казва "благодаря".

Ако не бях ... кмет, щях ...да се занимавам с моята мечта - химията, но като откривателство, като експериментална наука и работа в библиотека.

Най-много ми пречи ... това, че хората не винаги успяват да се радват на успехите, било то своите или на тези около тях, а се опитват да насочват енергията си към неградивни мечти. Много често е валидна поговорката за гледането в канчето на другарчето.

Досега не съм казвал на никого ... никога.

Всяка жена трябва да знае ... че поне като физика и като физическа издържливост не е равна на мъжа, макар много често да живеем по този начин.

Като дете мечтаех ... да имам котка и брат или систра.

Любимото ми място е ... в къщи.

Последната книга, която прочетох ... има книги, които препрочитам многократно, особено когато ми е ужасно тъжно. Една от тях е "Карлсон, който живее на покрива".

А сега чета ... преди всичко нормативни документи.

Моцарт или Азис ... Музиката е най-върховното нещо в този свят, според мене. Истината се изразява с музиката. За мене тя е повече усещане, отколкото авторско произведение.

"Миньор" или ... Само "Миньор"!

В неделя обичам ... да мързелувам, но това не ми се случва.

През лятото ... съм щастлива, защото е топло. Няма много дрехи и си свободен.

А през зимата ... живея с усещането за живот в клетка. Не обичам зимата.

Трите думи, които ме описват най-добре ... Аз съм такава, каквато съм, а то е много повече от три думи.

Гордея се ... с детето си. И с това, че никога и по никакъв повод не съм разочаровала родителите си.

Не понасям ... Компромисен човек съм и зачитам желанията на хората около мене.

Срамувам се от ... слабостта си на пушач и се опитвам да откажа цигарите.

Страхувам се от ... много неща. Страхувам се включително и когато пресичам улицата.

Възхищавам се от ... съвъшенството на природата.

Последния път се смях на ... Аз съм усмихнат човек. Радвам се на живота и нямам последен път.

Аз почти никога ... не плача.

Ако зависеше от мен ... в прераждането ми щях да се родя отново в България и в Перник.

Надявам се да ... остарея бавно и красиво.

Ключът към щастието е ... да живееш с усещането, че чашата е наполовина пълна, а не наполовина празна. Тогава щастието идва.

Работата на кмета е ... усещането за 24-часова отговорност, 7 дни в седмицата и отказ от личното аз.