Божурина: Плажен волейбол -защо не в центъра на Перник

Именитата перничанка, волейболистката от недалечното минало Цветана Божурина беше обявена за почетен гражданин на родния си Перник през 2005г. От 23 години тя живее в Милано, но често с любов се връща при корените си.

Тя е родена на 13 юни 1952г. - зодия "Близнаци". Баща й, с изчезнал брат на 9 септември 1944г., не е можал да бъде нищо друго освен най-обикновен чиновник. Пояснява самата тя. Целият трудов път на майка й е преминал в банковата система.

Във волейбола Божурина влиза случайно и сравнително късно - почти 15-годишна. Бях много висока за възрастта си, обяснява тя. И следващите 15 години от живота й са белязани с много високи спортни отличия: Европейска купа на шампионите-1979г.,олимпийски бронзов медал от Москва-80, европейски шампион-1981г.,Европейска купа на купите-1981г.,три пъти шампион на България, три пъти шампион на Италия и редица други отличия. След прекъсването на спортната кариера известно време работи като треньор. На олимпиадата в Атина през 2004г. съпровожда като личен треньор двете най-добри български състезателки по плажен волейбол - сестри Янчулеви. При последното си идване в Перник Божурина се ангажира с логистична помощ за местния клуб "Миньор Бийч волей". Всичко свързано с България ми е интересно, споделя именитата перничанка.

Божурина има висше юридическо образование. Омъжена е щастливо за Сандро Филипини - зам.главен редактор на популярния в цял свят спортен ежедневник "Газета де ла спорт". Тя е православна християнка, но непрактикуваща, както сама признава. Вярва обаче, че всеки от нас има свой бог.

В живота най-много държа на … коректността

Спазвам правилото … уважавай себе си, за да те уважават и другите. А ако на мястото на " уважавай" е "обичай" ще бъде по-точно, но и по-претенциозно.

Най-важното нещо, което съм научил е …, че като правя нещо, трябва да го правя по възможно най-добрия начин. За съжаление,научих го сравнително късно - към края на спортната ми кариера, но затова пък ми остана като житейски девиз.

Обичам работата си … съпруга, защото … това може да не е работа, но е единственото нещо, което знам да правя най-добре.

Ако не бях … спортистка , щях … да правя нещо, с което да си заслужа пернишкото почетно гражданство, защото съм родена на …петък 13-ти.

Най-голямата грешка …, че не завърших и ВИФ.

Най-много ми пречи … мързела.

До сега не съм казвала на никого … Не съществува нещо което да ми мине през главата и да не го кажа.Който ме познава, знае на какви гафове съм способна.

Всека жена трябва да знае …, трябва да бъде най-стабилната опора за мъжа до себе си.

Като дете мечтаех … да съм принцеса, но не царица.

Любимото ми място е … една скала в залива Оросей, където рибите ядат от ръцете ми.

Колекционирам … много съм мързелива, за да го правя.

Любимата ми книга е …" "Тримата мускетари",Граф Монте Кристо" и Дюма-баща.

А сега чета …"Un altro giro di goistra" ( "Още една обиколка на въртележката") от Тициано Терзани.

Филмът, който ще помня дълго … "Ромео и Жулиета", гледан в Перник с последвал половин-часов истеричен плач в градския парк - сигурно в очакване на ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ.

Моцарт или Азис? … Само от визията на втория ме втриса. Но ако прави щастлив само и един човек - тогава нека е и Азис. Моцарт отдавна е сред безсмъртните.

Спортът, който предпочитам … до скоро беше волейболът, игран в зала, а сега е този - на плажа, а защо не и в центъра на Перник.

"Миньор" или … "Интер".

Сексът е … не? … мръсна дума.

В неделя обичам да … е неделя.

През лятото … половината на море, останалата половина -в планината.

А през зимата … обратното, само че на мястото на морето е някой океан.

Трите думи, които ме описват най-добре … солидарна, и самовлюбена стойкаджийка.

Гордея се … наистина, че сега, когато живея на пъпа на Европа, да съм

Българка, а вече и почетна перничанка.

Не понасям … неточността.

Най-неприятният недостатък … е да караш другите да те чакат.

Страхувам се …, че светът е тръгнал по път, от който връщане назад няма: пътят на самоунищожението.

Срамувам се … от нашия тъп капитализъм който превръща всичко около нас в една огромна боклукчийска кофа.

Възхищавам се … от синьо небе, есенна гора, шарено пилинце …

Често не забелязвам … не знам какво, не съм го забелязала.

Последният път се смях … на себе си. Пишейки всичко това, бая се посмях.

И плаках … шареното пиленце ме просълзи.

Аз почти никога … не се самосъжалявам.

Най-лошото поражение … когато не ме забелязват. Или по-точно - когато се правят, че не ме забелязват като събирам пластмасовите отпадъци по пътеките на Сардиния,Алпите, Родопите, Варадеро или Евсиноград.

Ако зависеше от мене … щях да забраня пластмасовите бутилки и опаковки.

Надявам се … Може да е банално, но аз и всички около мене да са добре.

Ключът към щастието … е в нас самите. Аз съм щастлив човек, но рецептата не я знам.

В Италия … не се занимавам с нищо.Този отговор втрещява всички, но не и мене.

Вашето пожелание към нашите читатели …: Перник е моят роден град и той е дълбоко в сърцето ми, затова пожелавам на съгражданите ми - вашите читатели, да го обичат и да го правят все по-добро място за живеене.