Иван Тюфекчиев се гордее, че все още може

Иван Тюфекчиев е учител, пенсионер. В продължение на 40 години той е преподавал математика и за много перничани точната наука е станала предпочитана и любима точно защото Тюфека им е бил учител.

Той е роден в ямболското село Горска поляна на 7 ноември 1936 година - зодия "Скорпион".неговият прадядо Иван Тюфека е влязъл в историята като оръжейник на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. ( Тюфекчия е човек, който прави, поправя и търгува с пушки.) Дядо му е завършил Гръцката гимназия в Одрин, а един от братята на дядо му учил инжинерство в Женева, познавал се е с Ленин и си е кореспондирал с него. За времето си те са били изключително грамотни и начетени хора.

Иван Тюфекчиев е завършил математика в СУ"Климент Охридски". Като студент активно се е занимавал с лека атлетика, бил е републикански шампион на 400 метра гладко бягане. След математиката завършва и ВИФ. От тогава му остава страстта към бягането и плуването.

Зад гърба си има четири десетилетия работа като учител. В Батановци, в техникума "Юри Гагарин", в Математическата гимназия (докато я имаше), В Станцията на младите техници ( и нея). Сигурно може да се пресметне на колко ученици е показал колко мъдра и красива наука е математиката, но не знаем дали е решавал тази задача, а и тя не е интересна. Той е автор на много по-интересни, нестандартни математически задачи, които както и статиите му са публикувани в различни специализирани издания. Има много и различни награди за професионалното си дейност, но повече се гордее с наградите на учениците си. Няма да е пресилено да се каже, че мнозина от тях са негови творения.

От двете години учителстване в Мароко му е останало доброто владеене на френски език, разбира се не с произношението на парижанин, както сам подчертава. Има вече пораснали дъщеря и син, задомени и дарили го с внуци.

От няколко години Тюфекчиев, заедно със съпругата си Милка, живее почти в недрата на Голо бърдо в един приказен дом, където много неща е направил сам - от миндерите и камината в хола до сложната водопроводна инсталация, чрез която имат вода постоянно. С тях са и трите им котки Лъки, Мъри и "студентката" Цецка. Всеки ден започва с лъжица мед и утринна гимнастика, А после - в беседката, на пейката в двора. И в любимият му кабинет, който е построил сам и където е цялата му "математика".

В живота най-много държа … на себе си, за да мога да помагам на другите. Много държа на собственото си здраве, на добрата кондиция, на чист и свеж акъл, за да мога да съм полезен и на другите.

Спазвам правилото … винаги да бъда здрав и в добра форма.

Най-важното нещо, което съм научил … да уважавам хората и да не смятам, че те са от по-лошо качество от мене, без значение какви са по занятие или произход.

Обичам работата си като … учител, защото … виждаш как пред очите ти се формират личности, хора. Много мои ученици са ми казвали: "Ти ни учеше да разсъждаваме, да мислим". Винаги съм бил откровен в работата си. Вживявах се. Беше ми много интересно. Това се предаваше и на учениците. Няма да забравя как веднъж след као изведох доказателството на Неравенството на Коши, което е доста сложно и неповторимо, един цял клас ме аплодира като артист.

Ако не бях … математик, щях … да стана инженер. И може би щях да бъда добър. Вероятно както съм съставял и публикувал оригинални математически задачи и някои статийки, щях и като инженер нещо да изобретя.

Най-голямата грешка … да изпуснеш някоя лоша дума спрямо някой друг , без да си я премислил. Да обидиш някого. Веднъж ми се е случвало такова нещо. Обикновено броя до 10, но тогава на близки хора теглих една българска благословия. За това съжалявам.

Най-много ми пречи … аз винаги си поставям постижими цели и нищо не ми пречи да ги постигам.Предварително съм пресметнал какво мога да направя и никога нищо не ми пречи.

Досега не съм казвал на никого … Няма такова нещо Винаги е имало с кого да споделя каквото ми се е случвало. Е, има неща, които с много малко хора съм споделил. Не тая такова нещо, което да не съм казвал на никого.

Всеки мъж трябва да знае … да се грижи за себе си. Да бъде физически много здрав и с главата да е добре. Да служи на себе си, за да може да служи и на другите.

Като дете мечтаех … да стана инженер. По онова време се смяташе замного престижно. И летец съм искал да ставам.Даже карах пилотски курсове в Сливен.

Любимото ми място е … Навсякъде се чувствам добре, но в планината, в гората - най-добре. Там не вземам часовник, телефон и знам, че два-три часа никой няма да ме търси.

Колекционирам … Събирам нерешени задачи. Имам десетина такива шедьовърчета и всяка си чака своето време.

Любимата ми книга е … Швейк, постоянно я препрочитам. Както "Зорбас Гъркът", "Клош мерл". Препрочитам и мемориалната литератураот българската история, Захари Стоянов.

Последната книга, която прочетох е … на руския академик Норбеков за самолечението.

Моцарт или Азис? … Иска ли питане!? Класическата музика е нещо несравнимо.

Спортът, който предпочитам … бягане и плуване.

Сексът е … смисъла на живота. Казват, че за скорпионите е така.

В неделя обичам да … Не правя разлика между дните от седмицата. Преди години всяка неделя се качвах на Черни връх, без значение дали е дъжд, сняг. Личният ми рекорд е 1 час и 55 минути от към Драгалевци.

През лятото … обичам да плувам.

А през зимата … да ходя в планината. Не плувам, защото не обичам басейните.

Трите думи, които ме описват най-добре … кротък човек съм, не избухвам. Мога да броя до 10. Сдържан съм, умея да се владея. Тон не повишавам.

Гордея се …, че все още мога…

Не понасям … мръсния въздух.

Най-неприятният недостатък … да не можеш да помогнеш на другите. Да се чувстваш безполезен. Да си слаби да не можеш да помогнеш нито физически, нито с акъл, нито с пари.

Страхувам се от … Не обичам тясно пространство.

Възхищавам се … Най-много се възхищавам на класическата музика, но когато съм сам. От картини също. Бил съм в Третяковската галерия,в Ел Прадо в Мадрид.Разглеждах галерии в Торонто с индианско изкуство.

Често не забелязвам … външния си вид. Не си обръщам внимание. Може да изляза по пижама.

Последния път се смях на … Това го мога. Често се смея. Вчера се смях на шега от шоуто на Слави. Даже когато нещо не е смешно,мога да намеря хумора.

И плаках … Очите ми се просълзяват лесно - на филм, от някоя песен. Силно плаках, баща ми като почина преди 30 години.

Аз почти никога … не ругая.

Най-лошото поражение … има време за него.

Ако зависеше от мене … Какво може да зависи от мене, от един човек?!? Това е детински, наивен въпрос. Нищо не може да зависи от един човек. И от Сталин, и от Хитлер, и от Чърчил не е зависело всичко. Имало е велики хора, които са дърпали конците на страшни войни и други събития и накрая са си строшили главите,защото не зависи всичко от тях. Няма такъв човек. През ума ми не минава такова нещо - да раздам по един милион долара на всеки човек.

Надявам се … хората да станат по-умни някой ден.

Ключът към щастието е … здравето.

"Градски вестник" - брой 131 / 11 юли 2005г.