Еврокомисарят Меглена Кунева подари пернишки мартеници за втори път. В направата им участваха младежи с интелектуални затруднения

Еврокомисарят Меглена Кунева за втора поредна година подари  пернишки мартеници в Брюксел.  Българските символи за здраве  направиха деца и младежи  от  интегрираната група към Асоциацията за лица с интелектуални увреждания "Вяра, Надежда и Любов" /АЛИЗ/ в Перник. Те работят под ръководството на художничката Таня Китанова в партньорство с Обединения детски комплекс в града, където се провеждат заниманията.

Миналата година  изработени в групата мартеници, сувенири, ръчно рисувани копринени шалове по техниката батик и керамични пластики приятно сюрпризираха столицата на Европа.

Тази година подаръците бяха по-различни, разказа председателката на АЛИЗ Цвета Сергиева. Заедно с традиционните мартенички към европейската столица отпътуваха  и сувенири. В тях също беше заложена идеята на първомартенския символ.  Като кукли с червени и бели конци бяха нагиздени  около 100 дървени лъжици и моливи.  Идеята беше вместо само с традиционните Пижо и Пенда,  офисите на ЕК да се украсят  за по-дълго с красиви символи на здраве и късмет.

Интегрираната група  е резултат от  партньорството на неправителствената организация АЛИЗ "Вяра, надежда и любов" и извънучебното звено  Обединен детски комплекс /ОДК/ в Перник. Двете  независими една от друга организации мобилизират ресурсите си, така че да бъде изведен модел за социализация и арт терапия в естествени условия. Ценното в практиката са  заниманията на децата с увреждания в интегрирана група. Те общуват, творят, работят и живеят  със свои връстници, които не са с проблеми като техните, а сътвореното от тях не се отличава  по стойност и качество.

Заниманията с изкуство в естествена среда на интеграция дават изключително добри резултати и самочувствие на всички включени в групата. Произведенията им са показвани на изложби в страната, в това число в Художествената академия - по идея на комисар Меглена Кунева, в Парламента и Президентството. Изработено в групата пано "Св. Георги Победоносец" беше изпратено на българския военен контингент като подарък за Коледа през 2004г. Специалисти дават висока оценка на работите като художествена стойност и високо качество.

Интегрираната група  е част от стратегията за социално предприятие към Асоциацията. Порасналите над 18 години преминават в работилница, където могат да работят и да произвеждат по- сериозни продукти със стопански ефект. Таня Китанова учи две по-големи момичета с интелектуални затруднения да я заместват.

Проектът на АЛИЗ е стартирал през 2004г. и се реализира с финансовата подкрепа на ПРООН и Световната банка. От организацията твърдят, че това е един от първите проекти за занимания с изкуство  на деца с интелектуални затруднения. Успехите са налице. Опитът е мултиплициран в страната. Ръководителката на групата Таня Китанова, освен художник е и изключително добър социален педагог. В поредица от семинари в различни градове на България  тя е споделила постигнатото. Като резултат вече има устойчиво работещи и други групи и всяка от тях има изведен основен продукт, споделя Китанова. В последно време моделът се презентира  активно в  Европа,  а и в света  и навсякъде се заимстват се елементи, които отсъстват в съответните практики. Хубавото е че в Перник има ресурс това да се случва, радват се на успеха си Цвета Сергиева и Таня Китанова.

Радостта от изкуството е разковничето в работата с децата с увреждания. Обичта ми към тях и към това, което правя ме води към успеха, казва художникът-педагог Таня Китанова

Таня Китанова е зодия Везни. Родена е на 24 септември. Определя зодията си като немирна. Казва, че е неспокоен дух и  все е нащрек. Завършва Худжествена гимназия, а после социална педагогика. Магистър по социални дейности. Специализира мeниджмънт на социалните дейности. Нейна позната й казала, че ще живее до 100 години защото обича работата си. 26-та поредна година работи в Обединения детски комплекс, където е от 1983-та. Това е първото й и засега единствено работно място.

Човек не може да подозре какъв дух носи тази дребничка млада жена. Тя не обича да се показва и да говори за себе си. Иска да се шуми около децата, с които работи. Таня Китанова е художник-педагог. Перничанка. Цял живот е работила в Обединения детски комплекс. Води школа по приложно изкуство. Вече трета поредна година ръководи интегрирана група, съставена от деца с увреждания и здрави деца. Техните души творят приказки и вълшебства. На не един и двама дъхът е спирал пред фантастичните творби. Пред тях са немеели и българи и чужденци, и ВИП-персони, и обикновени хора. Защото са правени с огромна любов и с толкова голямо желание, колкото не може да си представите… В тях багрите играят и палуват, там са вплетени бабините ни фини дантели и щастливи детски усмивки. В паната грее слънце. Те излъчват светлина и доброта. Защото са събрали и човешката болка. Момичетата и момчетата от интегрираната група са нарекли най-новата си колекция "Бялата лястовица". Защото сърцата им са втъкали дълбоката човешка надежда да бъдат ценени като личности и творци. "Ако успея да постигна това с моите деца, защото вече чух коментари, че творбите притежават особен магнетизъм и че носят релакс на хората..., не зная какво да кажа - ще бъда най-щастливият човек на земята", на пресекулки изрича развълнуваната Таня. Това е любимата им серия. Наричат я серия на отломките. Младите художници са използвали изпочупените парчета от керамични чинии, които са правили по-отдавна, изостанали тъкани,  използвани в предишни техни работи. Един вид са извикали миналото на помощ и са го претворили по нов и много по-различен начин. Паната сякаш са събрали в едно парчетата на разпиляна от болка човешка душа, която оцеляла сияе цялата в пъстротата и многообразието си.

Днес в цялата си работа Таня вижда и Божия намеса. Като връща лентата назад едва ли може да си представи, че нещата ще се развият по такъв план. Научила е толкова много в процеса на работата си и продължава да учи. Потребността да работи се засилва още и още. Открива света през погледа на по-различните деца. Разбира, че той е безкрайно сложен и интересен. Доверието е взаимно. Децата стават неразделна част от живота й. Таня е и техен учител, и творец, и изследовател, и своего рода психолог. В основата на всичко е любовта - непитаща, мъдра, приемаща, безусловна. "Хората с увреждания са шанс за нас, здравите - да бъдем по-добри и да се развиваме духовно. Как да отворим очите и душите си ако няма противоположности?!", казва Таня. "Прогледнала съм за много неща. Приемам тази работа като шанс за себе си", споделя тя.

През 1999 г. Таня Китанова намира своя истински път. Започва работа по проект за арт-терапия с деца с увреждания от дневния център "Добро сърце" в Перник. Приема поканата на директора Валя Ангелова и се заема с трудната задача тези деца да започнат да правят изкуство. Никой няма представа как ще се случат нещата. "Децата като че зовяха за помощ. Ние пък знаехме, че имаме някакъв ресурс, който трябваше да впрегнем. Важно бе публично да заявим, че тук, между нас, има един общ проблем, който не е само в семействата на децата с увреждания", спомня си художничката.

В началото е трудно, защото никога човек не може да е подготвен да поеме това, което се изправя срещу него. "Беше толкова болезнено… Откривах детайлите, а те се явяваха още, и още. Започнах да се ужасявам. В същото време човешката ми същност така искаше нещо да направи. В старанието си да помогна на тези деца, намирах начина. Нямах методика. Нямах къде да погледна, да се науча. Просто се стремях да се доближа към децата и те към мен. Колкото повече усещах нещата, толкова повече амбицията ми растеше и знаех, че мога да помогна. Дълбоко в себе си знаех, че ще намеря начина".

Трудностите спъват Таня, търсейки индивидуален подход към всяко дете. Нужно е за всяко да открие неговата техника, която да го качи на следващото стъпало. И постепенно тя започва да открива, да прилага… Децата отварят душите си за нея. "Постиженията са при хората с увреждания, а не при всички останали. Защото при тях всичко е много по-сложно", споделя Таня изстрадания си опит. За сетен път открива простичката истина, носеща огромно удовлетворение, че езикът на изкуството е универсален. "Затова в арт терапията нещата се получават. Там бариерите падат", разказва тя.

Първо децата влизат в нейното ателие. А там очите им не могат да се откъснат от стените. Малчуганите, пък и по-големите попадат в плен на всякакви съкровища, наредени по лавиците. От счупени глинени съдове, до искрящи с цветовете си керамични плочи, кукли, рисувани шишета, вълшебни разноцветни стъкълца, цветя, слънца, шарени яйца, от пъстри по-пъстри петлета, снежни човечета…

После Таня полека ги повежда по трудния, но магичен път на човека-творец. Прохождащите художници започват да правят изкуство с много експресивна техника -  разливане на бои. "Усещах, че трябва да има нещо, което бързо да запали децата. Трябваше ми нещо, което да даде бърз резултат, за да видят крайния продукт и да могат да му се радват. Радостта е заложена във всичко, което може да отключи и оздравителните процеси, и щастието. Дори и само за половин час". Децата работят в групи и обичат да се хвалят с творбите си. Искат някой да ги забележи, да ги види, да ги хареса, да оцени постижението им. Защото разбират, че са подбутвани настрани заради недъга си, заради заболяването си. Понякога чак не могат да повярват какво са сътворили ръцете им.

Чрез изкуството те получават свободата да изявят себе си като личности без никакви ограничения.

Децата с увреждания имат по-различно виждане в правенето на изкуство. Те работят по различен начин. В същото време, когато заедно с Таня търсят художествен ефект, се получават изключително ценни попадения - нещо, което липсва при другите деца. Обикновено става така, че се получава комбинация между най-силните страни в групата. Всички работят заедно. Така се завързват приятелства, създават се топли контакти, а толкова проблемната и така коментирана социална изолация просто я няма. Тя отдавна се е стопила.

Всичко, което прави Таня Китанова идва да докаже и покаже, че децата с увреждания са творци. В картините те оставят частица от своето щастие. Затова, че се реализират като връстниците си, че са полезни и харесвани. Питам Таня къде е разковничето за успеха. Отвръща ми без да се замисли: "Трябва много да обичаш тези деца и да обичаш това, което правиш". В началото притесненията за това как децата с проблеми и здравите ще се приемат едни други са големи. Всичко минава гладко без всякаква подготовка. Започва с момиче с болестта на Даун. Казва се Симоне. Тя вече е 10 клас, учи в средно пернишко училище, ходи на психолог в София и продължава да посещава групата на Таня Китанова още от 1999 г. "В момента по проект, по който работим, я включихме да пее и в хора на ОДК и тя е безкрайно щастлива", разказва художничката. Такъв е подходът и към останалите деца с увреждания. Те биват насочвани към различни форми на дейност в ОДК. Така се социализират неусетно и по собствено желание без да има какъвто и да е елемент на принуда.

През 2001 г. стартира интегрираната група, в която са включени 8 момичета и момчета с увреждания и здрави деца. Подрастващите с проблеми са от Дневния център "Добро сърце" и са от 7 до 12 години. От школата по приложно изкуство пък отиват деца в Дневния център. И защото нищо в този живот не е случайно, идва и запознанството на Таня Китанова с Цвета Сергиева, която е председател на Управителния съвет на Асоциацията за лица с интелектуални затруднения "Вяра, Надежда и Любов" в Перник. Художничката е във възторг от нея и казва, че няма друг човек в града, който да е направил толкова  много за хората с увреждания. В нито една страна в Европа не съществува практика лица с физически затруднения да се занимават с изкуство. Таня и Цвета слагат основата за развитието на интегрираната група точно в тази посока. Нужно е финансиране, което да бетонира идеята. Двете искат да покажат на хората, че момичетата и момчетата с физически проблеми вече имат надграден ресурс и адекватно могат да правят творчество. Големият проблем на затвореност е преодолян - родителите сами започват да водят децата си в групата, защото усещат ефекта от арт-терапията. Моделът работи! Глината и пластичният материал коригират тремора на децата с церебрална парализа. Това е своеобразна рехабилитация, при която ръцете се тренират. Вниманието им се концентрира. Емоциите се овладяват. Вдъхновяващата енергия на творци ги зарежда. Децата се учат как да правят композиция. Сетивата им реагират и гледат по друг, съвсем различен начин. Те сами пресяват нещата. От хаоса с матерали подбират онова, от което ще бъде създадена творба с висока художествена стойност. Въображението им лети. Децата се учат взаимно. Голямата задача на Таня Китанова е да ги учи на естетика и неусетно да ги насочва. Така се стига на етап, в който децата с увреждания вече могат сами да правят проекти за реализиране на композиции. Заложбите им могат да се развиват самостоятелно. Всичко в работата с тях обаче се базира на реална оценка. Незаслужени овации няма за никого. Освен на изкуство, те се учат на маниери и добро възпитание, как трябва да се държат в художествена галерия, дори и как да рекламират и да продадат творбите си. През пролетта този нов модел на работа с деца с увреждания ще бъде презентиран пред наблюдатели от Европейския съюз. Европейските държави ще вземат добрата практика от Перник -  деца с увреждания да творят изкуство, подпомогнати от здрави деца. Заради пернишката интегрирана група бе разкрита секция за хора с увреждания към Европейската асоциация за свободното време на децата и младите хора, а Обединеният детски комплекс в града стана неин член. По време на визитата си в Перник, очарован от видяното, президентът на асоциацията заяви, че е силно вдъхновен от детските творби.

Президентът на френска асоциация, която реализира проект с ромчета в Перник, останал без дъх, когато видял изложбата на групата на Таня. Признал, че такива картини не е виждал никъде, при положение, че много страни е обиколил и много неща е видял. Франзуцинът поел личен ангажимент експозицията да бъде подредена в Париж. Той любезно предложил на Таня Китанова да преподава изкуство във Франция. Тепърва обаче идеята за това ще се избистря.

Интегрираната детска група прави изключително силни изложби в Перник и страната. Техни творби са притежание на много ценители  на изкуството. Експозиция с вълшебните им пана беше подредена в Народното събрание. Пътят проправи тогавашният депутат и настоящ еврокомисар Меглена Кунева. По нейна инициатива външният министър по това време Соломон Паси специално дойде в Перник и избра за кабинета си творба от колекцията на ОДК. За Брюксел пък бяха откупени 40 пластики. Специално по покана на ректора на Художествената академия Божидар Йонов групата на Таня Китанова подреди изложба и в галерията на ВУЗ-а. Експозицията бе подредена за ВИП-персони. Оценката е изключително висока заради силно въздействащия художествен ефект на творбите. Децата и Таня приемат адмирации и хвърчат от щастие.

"Има още много какво да се прави за децата с увреждания. Но то ще си дойде от само себе си. Нещата ще се наредят както трябва", вярва Таня. По този повод тя сподели, че Обединеният детски комплекс е защитил проект пред министерство на образованието и науката /МОН/ за достъпна среда. Ще бъдат направени подстъпи, за да могат деца с увреждания сами да влизат и излизат от ателието на своя учител, ще се движат свободно към театралната и към изложбената зала. Ще бъдат ремонтирани и санитарните възли. Партерният етаж ще бъде напълно достъпен за хора с увреждания, а ОДК ще бъде първата институция, която ще разполага с достъпна архитектурна среда.

Милена Грозданова

Може би коментарите са излишни, но думата "Могилино" силно провокира. Защото на фона на случващото се у нас интегрираната група в Перник все още е като бяла лястовичка, която ни приближава само на една идея по посока на цивилизованото отношение към хората, за които обществото ни смята че са различни. Жители на квартал в Русе се обявиха против това в близост до домовете им да живеят деца и младежи с увреждания. Причината - не можели да обяснят на децата си защо са такива. Един президент, сам определящ себе си като социален, измисли нова форма на индулгенции. С изпратен SMS за лев и двайсет стотинки си купуваш чиста съвест, отговаряйки на призива "Дайте да дадем". После едни други хора мултиплицираха примера му и събраха над милион лева.  А защо държавата не се отказва от двайсетте стотинки в цената на SМS-а?! Какво стана с трите и половина милиарда лева от т. нар. бюджетен излишък за миналата година - нали те са събрани от всички нас?! Защо не се помогна на децата в Могилино? Защото пък самата българска социална министърка  каза " те могат само това, толкова" по адрес на  тези деца, станали известни по света и у нас, благодарение на  филм на Би Би Си. И показа друг, поръчков филм за други условия и отношение. Но в него отново имаше сегрегирани в дневен дом деца, отделени от връстниците  си и обществото и поставени под стъклен похлупак като различни. И само за децата от Могилино ли трябва да се мисли. Като тях има още много други в други домове, но за тях Би Би Си не е  правила филм.  Български евродепутати обвиниха английската журналистка в небивали грехове и финансови интереси. Вероятно съдейки от нивото на собствената си погрешимост. Същите се опитаха да спрат прожекцията на филма на Кейт в Европарламента и заканиха да я разследват. Вместо да разследват злощастието в домовете за изоставени деца.

Много път има да извърви обществото ни докато практиката на интегрираната група в Перник стане нещо обичайно. Дано намерим сили да ускорим крачката по този път, независимо от бариерите.  

                                                                                      

                                                                                            Румяна Борисова